Кето диета за по-добро психично здраве: Механизми, ползи и научни открития

В последните години все по-често се говори за връзката между храненето и психичното здраве. Един от особено дискутираните режими е кетогенната диета, известна още като “кето диета”. Тя традиционно се свързва с отслабване и контрол на кръвната захар, но през последните десетилетия натрупва все повече доказателства, че може да бъде мощен инструмент и при редица психични състояния.

Съвсем наскоро в един от епизодите на подкаста „Huberman Lab“ (епизод №99), воден от невробиолога от Станфорд Андрю Хюбърман (Andrew Huberman), гостува д-р Крис Палмър (Chris Palmer) от Медицинския факултет на Харвард. Той е психиатър с дългогодишен опит и специализация в областта на метаболизма и психичните заболявания. В този подробен разговор те обсъждат как кетогенната диета може да помогне при пациенти с тежки психични заболявания, кои метаболитни процеси се активират и как всичко това може да доведе до трайно подобряване на качеството на живот.

Важно е да се подчертае, че и двамата специалисти са единодушни: кетогенната диета е силен инструмент за подобряване на психични състояния, но не може да бъде заместител на предписаните лекарства. Тя е допълнителна терапевтична опция, която изисква наблюдение от медицинско лице.

„Диетата е мощна, но не може да измести медикаментозното лечение там, където то е наистина необходимо.“ — д-р Крис Палмър

В следващите редове ще направим обзор на ключовите моменти от интервюто и ще обобщим научната информация от разговора между д-р Палмър и д-р Хюбърман.

Как кето диетата помага при различни психични заболявания

Общ поглед: от депресия до шизофрения

Д-р Крис Палмър споделя в интервюто многобройни случаи на пациенти с тежки психични заболявания като депресия, биполярно разстройство, шизофрения и дори шизоафективно разстройство, при които традиционните методи (медикаменти, психотерапия, електроконвулсивна терапия и др.) не са довели до очакваните резултати.

Той дава пример с 33-годишен мъж с шизоафективно разстройство, който в продължение на много години се лекува с редица антипсихотици, но симптомите му (слухови халюцинации и параноидни мисли) не изчезват. Когато въвеждат кетогенна диета първоначално с цел редукция на теглото, в рамките на няколко седмици пациентът започва да отчита значително намаляване на халюцинациите.

„Първо забелязах, че при някои хора с трудна за контролиране депресия се получава подобрение. Но когато видях толкова драстична промяна при пациенти с психоза, осъзнах, че това е нещо много по-голямо.“ — д-р Палмър

Нива на кетони при различни психични разстройства

За да постигне терапевтичен ефект, обичайно се измерват кръвни кетони (β-хидроксибутират). Нужните стойности могат да варират в зависимост от тежестта на разстройството и индивидуалните особености:

• При по-леки форми на депресия, търсената кетогенна зона често започва от над 0.8 mmol/L.
• При по-тежки случаи (шизофрения, биполярно разстройство) оптималните нива могат да бъдат над 1.5 mmol/L, дори и малко по-високи.

Тези диапазони обаче не са застинали в камък. Всяко тяло реагира по различен начин, затова проследяването на кетони – било чрез уринни лентички или кръвни тестове – е важна част от процеса.

Диетата не замества лекарствата

Двамата специалисти многократно подчертават, че при сериозни психични разстройства не бива пациентът просто да спира предписаните медикаменти и да „преминава на кето“. При вече съществуващи терапевтични режими с антипсихотици, стабилизатори на настроението или антидепресанти, всеки опит за промяна – включително добавянето на кетогенна диета – се прави под лекарски контрол.

Какви процеси имитира кетогенната (кето) диета?

Основната идея на кетогенната диета е да постави организма в състояние, подобно на гладуване. Обичайно тялото черпи енергия от въглехидрати (захари, нишесте), но при драстично ограничаване на въглехидратите (най-често под 20–50 г дневно) организмът започва да използва мазнините като основен източник на гориво. В черния дроб мастните киселини се преобразуват в кетони (например β-хидроксибутират), които могат да хранят мозъка и другите тъкани.

„Замяната на глюкозата с кетони като източник на енергия прилича на състояние на продължително гладуване, но без да гладувате истински.“ — Андрю Хюбърман

Тук е ключова думата „имитация“: при подобна липса на глюкоза за мозъка настъпват редица метаболитни промени, които обичайно се случват по време на глад. Именно тези механизми дават терапевтичен ефект при някои неврологични и психиатрични състояния.

На кои неврологични и психиатрични състояния помага кето диетата

Епилепсия

Кетогенната диета е била въведена през 20-те години на XX век точно за лечение на епилепсия при деца, когато не е имало толкова разнообразни антиепилептични медикаменти. Множество проучвания показват, че диетата може да намали пристъпите драстично, като при част от пациентите – да ги спре почти напълно.

Депресия, биполярно разстройство, шизофрения

В разговора при д-р Хюбърман, д-р Палмър дава много примери как пациентите му отговарят на кето диетата. Има случаи на подобрение при депресия и при тежки форми на биполярно разстройство, а също и при шизофрения, където симптоматиката е доста устойчива.

Алцхаймер и други деменции

Според някои предварителни данни и малки пилотни проучвания, при пациенти с лека и умерена деменция (включително Алцхаймер) кетогенният режим може временно да подобри когнитивните функции (памет, концентрация и др.). Поддържането на стабилни кетонни тела в кръвта изглежда компенсира „енергийните дупки“ на мозъка, които често се наблюдават при Алцхаймер.

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

В подкаста се споменава, че тепърва стартират изследвания, които да проверят дали кетогенната диета може да помогне при ПТСР, намалявайки възпалителните процеси в мозъка и подобрявайки невротрансмитерния баланс. Все още няма мащабни проучвания, но първите данни изглеждат обещаващи.

Кето диетата, митохондриите и реакцията на стрес

Една от най-интересните научни хипотези, споделени от д-р Палмър, е свързана с митохондриите – дребни органели в клетките, които не само произвеждат енергия (АТФ), но също регулират невротрансмитерите, стероидните хормони (кортизол, естроген, тестостерон) и дори процесите на възпаление.

При хора с хроничен стрес, депресия или други психични състояния често се установява нарушена функция на митохондриите. Кетогенната диета, поради своя „стресиращ“ за организма, но контролирано-стресиращ характер, задейства процеси като митофагия (разграждане на старите митохондрии) и митохондриална биогенеза (създаване на нови, по-здрави митохондрии).

„Мозъкът буквално влиза в режим на реорганизация. При някои пациенти това води до повече енергия, по-добро настроение и по-адекватна реакция на стрес.“ — д-р Палмър

С подобряването на функцията на митохондриите се подобрява и капацитетът на организма да се справя с възпалението и със стресовите хормони (напр. кортизол).

Спекулации за причините за затлъстяване

Темата за затлъстяването засяга изключително много хора и епидемиологичните данни показват, че през последните десетилетия затлъстяването нараства с главоломни темпове. Дали се дължи само на увеличения прием на калории, обработени храни и захари, или има и друга причина?

В подкаста д-р Палмър допуска, че част от проблема е свързан и с „развалената“ метаболитна регулация в мозъка. Ако митохондриите в определени зони на хипоталамуса – регион, отговорен за глада и ситостта – са увредени, тялото може да изпраща погрешни сигнали на глад, дори когато реално не се нуждае от допълнителна храна.

„Не можем просто да заключим, че затлъстяването се дължи на липса на воля. Ако мозъкът ни кара да ядем още и още, това често е признак, че нещо в метаболизма или в неврохимията ни не работи добре.“ — Андрю Хюбърман

Наследствеността и рисковете

Често хората се страхуват, че ако родителите им имат психично заболяване или затлъстяване, те „на всяка цена“ ще наследят тези проблеми. Истината е по-сложна. От една страна, има гени (включително гени, отговорни за митохондриалните протеини), които могат да се предадат по майчина или бащина линия и да увеличат риска. От друга страна, обаче, епигенетиката и средата (храната, стресът, сънят, токсините в околната среда) също играят голяма роля за това дали и как тези гени ще се проявят.

Затова подходът „всичко ми е предопределено“ е неточен. Дори при наличието на висока генетична предразположеност, правилната диета, добрият сън, контролирането на стреса и редовната физическа активност могат да намалят риска от развитие на тежка форма на психични и метаболитни заболявания.

Алкохол и кетогенна диета: Какво трябва да знаем?

Алкохолът се отличава със способността си дългосрочно да влошава метаболизма. Той не само носи „празни калории“, но може и да повишава възпалението, както и да разстройва невротрансмитерния баланс в мозъка. Според цитирани в разговора данни:

• Хората на кетогенна диета могат да имат по-високи нива на алкохол в кръвта след същото количество изпит алкохол, спрямо хора на високовъглехидратна диета.
• При редовна употреба на алкохол настъпва енергиен дефицит в мозъка и тялото започва да компенсира чрез допълнителни приеми на храна, често богата на въглехидрати.

В контекста на психичните заболявания, алкохолът може да бъде особено опасен, тъй като засилва депресивните и тревожните симптоми, а при наличие на биполярно разстройство често провокира манийни епизоди.

Алцхаймер и кетоните

При болестта на Алцхаймер в мозъка се забелязват натрупвания на плаки и т.нар. „енергийни дупки“ – клетките не усвояват добре глюкозата. Тогава се появява хипотезата, че кетоните могат да подхранят тези неврони и да намалят част от патологичните процеси, поне на ранен етап.

Има данни, че краткосрочното включване на кетогенна диета или дори добавянето на екзогенни кетони (кетонни соли или естери) води до леко, но значимо когнитивно подобрение при някои пациенти с лека до умерена форма на Алцхаймер. Разбира се, темата се нуждае от по-мащабни проучвания.

Кетоните и здравословната загуба на тегло

Една от най-популярните причини хората да започват „кето“ е именно отслабването. И наистина, при повечето хора ограничаването на въглехидратите води до:

1. По-бързо изгаряне на складирани мазнини и отделяне на вода;
2. Намаляване на апетита (особено на желание за сладко);
3. Стабилни нива на кръвна захар и по-добър контрол над глада.

Но д-р Палмър предупреждава, че не трябва да приемаме кето единствено като диета за отслабване, защото така пропускаме други важни аспекти (включително потенциала ѝ да подпомогне психичното здраве).

„Много хора се съсредоточават само върху килограмите, но пропускат, че кетоните в дългосрочен план могат да се отразят и на мозъка, и на настроението.“ — д-р Палмър

Кето диетата и менструалният цикъл

Жените често се притесняват дали кетогенната диета (или други нисковъглехидратни режими) няма да доведат до хормонални нарушения и спиране на менструацията. В някои случаи при твърде рестриктивен калориен прием това наистина се случва – организмът „решава“, че е настъпил период на гладуване и приоритизира оцеляването пред фертилността.

От друга страна, има и жени, при които кето режимът балансира теглото, подобрява инсулиновата чувствителност и дори повлиява благоприятно месечния цикъл. Няма универсален отговор, защото всяко тяло е различно. Основното правило е:

• Да не се допуска прекалено голям калориен дефицит;
• Да се следи внимателно общото състояние на организма;
• При съмнение за проблеми с цикъла – да се търси мнението на специалист (гинеколог, ендокринолог).

Кратко обобщение

Кетогенната диета далеч не е просто „поредната модна диета“. Тя има вековна история като част от терапията при епилепсия и все повече данни сочат ползи и при депресия, биполярно разстройство, шизофрения, болест на Алцхаймер и други психични заболявания. Механизмите ѝ са сложни, но включват:

• Нормализиране на метаболизма на глюкоза и инсулин;
• Подобряване на митохондриалната функция, което може да стабилизира невротрансмитерите и стресовите хормони;
• Модулиране на възпалението в мозъка;
• Превключване към кетони като по-ефективен енергиен източник за някои видове мозъчни клетки.

От друга страна, кетогенната диета не е заместител на медикаментозната терапия, особено при тежки психиатрични състояния. Тя би могла да бъде част от цялостния терапевтичен план, включващ наблюдение от психиатър или друг специалист.

„Видях как кето диетата буквално трансформира живота на пациенти, при които всичко друго беше изчерпано като опции. Но винаги подчертавам, че това е сериозен подход, който изисква грижа и проследяване.“ — д-р Крис Палмър

За хората, които имат по-леки оплаквания – например чувство на „прегаряне“, периодични епизоди на понижено настроение или проблеми с концентрацията – намаляването на въглехидратите също може да е от помощ. Но е важно да се действа информирано и внимателно, да се изследват нивата на кръвна захар, липиди, витамини и т.н., и да се подхожда с мисъл за дългосрочно здраве.

Кетогенната диета е мощен инструмент за регулиране на метаболизма и може да окаже значително влияние върху мозъчната функция и психичното здраве. Разговорът между д-р Хюбърман и д-р Палмър е ярък пример как добре познато хранително ограничение (използвано първоначално за епилепсия) се възражда и прилага успешно при редица психични страдания – от тревожност и депресия до по-тежки диагнози като биполярно разстройство и шизофрения.

Разбира се, всяко такова начинание е желателно да се прави под наблюдението на медицински специалист, особено когато става дума за хора с вече установени диагнози и предписани медикаменти. Но перспективата е обнадеждаваща: ако все по-често се доказва, че храната е фактор не само за телесното, но и за менталното и психично здраве, то това отваря нови врати за справяне с някои от най-трудните заболявания на нашето съвремие.

В крайна сметка, ключовото послание е:

• Кето диетата, спазвана разумно, може да предложи нов шанс там, където традиционната терапия не е донесла достатъчно подобрение.
• Тя е допълваща терапия, а не заместваща;
• Тя не е „магическо решение“ и не е за всеки, но за правилните хора и състояния резултатите могат да бъдат впечатляващи.

Или както д-р Палмър казва:

„Когато се подходи отговорно и информирано, кетогенната диета може да се окаже глътка надежда за много хора, които не са я откривали в други лечения.“